Нашата История

Как започна всичко?

Вече десетина години откак в средата на всеки август, когато лятната жега вече не прегаря, а преваля, в главите ни започва да пулсира едно натрапчиво – а лятото е само наужким… с цялата обреченост на присъствието ни на тази планета. Сменят се ситуацията, съпроводът, групата, но песента с най-много шъкащи и щъкащи звуци остава неизменна част от нашето лято. Малко блус, капка реге и откачени афробиийтовев комбинация с Таралежковите криви рими, създават сладко-горчив мармалад, едновременно познат и нечуван.

Това е група Таралеща. Но каква е нейната история?

Как продължи

През пролетта на 2003 година в софийската квартира на Митко Таралежков се появява китара и той започва системно да издевателства върху ушите на съквартирантите си (“Няма ли да се събудя една сутрин и вече да си се научил да свириш”- Игнат Колев (съквартирант) от тия години).

Тъй като го домързява да разучава чужди рифове и хармонии, той смело подхваща с всеки новонаучен акорд да съчинява нова песен. Така се натрупват петнайсетина парчета.

2003 г.

2004 г.

Става все по- интересно

През 2004 идва наградата ПоКи за дебют, като оттогава му се лепва етикетът “бард”, от който дълго не може да се отърве. Тези песни, с помощта на Тони Велев (Mental Architects, Stop the Schizo), два микрофона на хикс и масата за гладене на жена му се превръщат в саундтрак на дебютния пълнометражен филм на Митко – Лешпер комерс. Оттам нататък присъствието на Таралежков е хит на всеки купон и толкоз.

Вълнуващ развой..

В деня на пълнолетието на българската демокрация се случва и дебютът на Митко на сцена със собствени парчета. В клуб Маската в Студентски град излизат двамата с bggz rubbit и са заглушени преди да довършат изпълнението си, но публиката се качва на сцената и с взаимни усилия довършват Водка Ахелой върху вече надутата Бохемска рапсодия. В края на следващата година закриват събитието Бидон филм на пет годинки, вече заедно с бат` Невен Кидеров на перкусията. Така групата тръгва по градове, села и паланки, сватби и рождени дни – да репетира. Между всичките репетиции на сцена е и концертът в Студио 1 на БНР през септември 2011, който дълго играе роля на единствен презентационен материал.

През 2015 се присъединява Александър Михайлов – Сашкин (саксофон, кавал).

2011 г.

2019 г.

Ражда се "няма смисъл"

През 2019 настъпват драстични промени. Таралежков се разделя с bggz, през февруари за първи път с тях свири Илко Градев (акордеон), а през август и Дани Огнянов (бас). Групата, която до този момент сменя много имена – Банда Бидони, Митко Таралежков, дъ Хартбрейкър енд дъ Пропър Хендс фор дъ Джоб, Митко Таралежков и приятели, най-накрая се назовава Таралеща.

В края на годината излиза и дебютният им албум Няма смисъл. Промоконцертите в Бургас, Варна и София са размазващи. Таралеща планират голямо национално турне за 2020, но първата дата от турнето съвпада с датата на първия локдаун и музикантите си остават вкъщи, а на световна обиколка тръгва Ковид-19.

"Един гъз място в рая"

Групата изкарва пандемията като свири, когато и където е възможно. Малки и големи концерти, фестивали и скромни клубни участия водят нова публика, въпреки понякога партизанския характер на събитията.

През 2021 записват и пускат втория си албум – “Един гъз място в рая”. Групата печели и наградата на радио Z-rock в класацията “Трамплин” за песен на годината.

Предстои нов албум и колкото и да е странно пред групата има повече бъдеще, отколкото минало.

2021 г.

2022 г.

На бял свят излиза и албумът "Идея за сън"

Третият албум на групата съдържа 8 документалните скици, облечени в стих и ритъм, който преминава от Африка до Балкана, отскача до делтата на Мисипипи, прави си селфи на фестивала в Рио и пак се гмурка във вълните на Черно море. После блусът с пулсираща фолклорна жилка среща ямайското реге, за да си направят купон край лагерния огън, преди да хванат двойка тролей до Бъкстон.